Любен Диманов

Любен Диманов е роден на 19 април 1933 г. в Кнежа. Негови състуденти в Академията са художници като Светлин Русев, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов – Слона. Твори в областта на живописта и стенно-монументалните изкуства, но скоро след дипломирането си се ориентира към графиката, илюстрацията и рисунката. Смятан е за модернист и за едно от емблематичните имена на българската графика. През 1974 – 1975 г. Диманов заминава за Лондон, във връзка с илюстрираните от него „Сонети“ на Уилям Шекспир. Установява контакти и с парижката галерия „Рьогард“. Получава покана за работа и от 1976 г. живее в Париж, но редовно се връща в България. Носител е на множество престижни награди за графика, живопис, рисунка и илюстрация, сред които: 1960 – сребърен медал за графика на Първата младежка изложба,
1964 – награда на СБХ за рисунки и серия графики.
1965 – награда за графична техника на СБХ, 1974 – втора награда за илюстрация на международната изложба на книгата в Москва, 1986 – награда за живопис на Международния център за съвременно изкуство в Париж.
1989 – награда за живопис и рисунка от Международната изложба в Довил. Картини на Диманов са притежание на Националната художествена галерия, музей „Албертина“ във Виена, Третяковската галерия в Москва, Националните галерии в Тбилиси и Скопие, и други